Ранна съботна среща на благоевградски булевард, която се обърка… Но все пак се състоя! Обединените югозападни спелео-отряди успяха да се намерят и уверено се запътиха към Калотина, откъдето прехвърляйки западната граница щяха да щурмуват Ветрена дупка, за да видят колко е ветрена, духа ли, и пътьом да анализират местните алкохолни деривати. Краткото уж чакане на Калотина се проточи, но все пак в рамките на час границата беше премината и двете бойни машини успяха да намерят правилните разклони, подминаха Димитровград и скоро стигнаха до село Власи, където любезен туземец сподели охотно локацията на дупката. Китна местна поляна беше избрана за паркинг, установени бяха и други дружелюбни туземни жители, които с ювелирна точност определиха времето за достигане на пещерта – между 5 минути и час и половина, а разстоянието варираше между 400 метра и два километра. Доверихме се, сметнахме средноаритметично, изчислихме няколко коефициента и решихме, че тръгваме, пък каквото стане. На 15-тата минута бяхме на входа, като вземайки предвид разузнавателната информация за арктически студ и вятър в пещерата решихме да поизпушим по някоя цигара, за да не влизаме потни в ледената пещера… Цигарите все някога свършват и скоро запалихме челниците, метнахме прониквачките и тръгнахме смело срещу вятъра! Вятър обаче нямаше, вероятно защото беше почивен ден… Бързо въртяхме метраж и гледки и след час стигнахме дънния сифон… Какво имаше – вижте в галерията…