FPV полети или усещането да виждаш като птица

Полетите над планината дават невероятно усещане за свобода и простор. Макар и зад очилата, адреналинът от такива полети е неподправен, знаеш, че дрона е сглобен от теб, знаеш че ти си пилотът и всяка грешка води до фатално разбиване. Няма сензори за близост, няма софтуер за заобикаляне на препятствия, RTH работи на някакво ниво, на което не може да му се има доверие. Планираш полета, търсиш линиите, опитваш да си плавен, но в същото време бърз и близо до скалите…. Усещането като излетиш обаче рязко променя повечето намерения, виждаш в очилата друга перспектива, други гледни точки, излизаш от планираната линия, чудиш се колко да се гмурнеш, за да не се отрежеш… Ръцете често треперят, при всяко по-сериозно прекъсване на картината сърцето рязко минава на пределни обороти, но с очите си виждаш свободата на полета, виждаш простора пред теб, искаш още, и още, и още…. И кацаш пак на аларма, пак на няколко мижави процента, пак с риск да се разбиеш на прибиране поради липса на батерия. Заричаш се, че това няма да се повтори! И го повтаряш веднага…. докато не свършат всички батерии…