Сталактитов дъжд в галерия “Марков”, малки Тронни зали и още какво ли не….

Пореден валежен ден… Но пък и духа, за по-голям разкош. Планините отново са затворени, освен за тези твърдо практикуващи дъждовно-пешеходен вертовит мазохизъм, но понеже не сме от тях някакси отвърнахме поглед от върховете и погледнахме отново към земята. По-точно – под земята. Още по-точно – към до болка познатия вече Боснек, където примамливо бързо може да навлечеш кордурата и да се гмурнеш под земята. Плана – както обичайно неясен, участниците – обичайните заподозрени, времето – както казах, беше обичайно за Боснек.  Дъждът поспря, за да се облечем, прониквачките охотно поеха тежките багажи, а вход “Б” ни теглеше към едни неприятно тесни местенца, кал и други,  несподеляни от повечето хора, удоволствия. Традиционното пъшкане започна още от входа, прониквачките тежаха повече от обичайно, входните тесняци по един удивително неприятен начин ни водеха към още по-тесни местеца и скоро бяхме в подножието на “Стената на плача”. Не поплакахме много, бяхме я качвали вече, бързо дръпнахме по железата нагоре и след минути бяхме под “Стената на смеха”. Посмяхме се, наистина по-скоро нервно, отколкото с охота, и запъплихме нагоре към Тронната зала. Залата си беше там, както я помнехме… От там започна едно чудесно пътешествие, което въпреки, че на моменти беше помрачавано от някои притеснения  се оказа както обичайно – просто идеално! Много е за разказване, а както са казали едни мъдри хора – една снимка говори повече от кофа с думи, затова – вижте за какво става въпрос…