Едва ли има астрофотограф, който да не е чувал въпроса – „Ама това реално ли е? Тези цветове така ли са си?”. А при въпроса „Това истинско ли е или е фотошоп” предполагам повечето снимащи събратя и сестри рязко вдигат кръвно налягане и осъзнават колко тънък е културния пласт, покриващ животното в нас. Време е да отговорим на тези страшно важни въпроси, да направим

Вероятно целите на един пещерен курс са доста възвишени, но нашият засега успява само да ни запознае със страха на пещерния човек от саблезъбия тигър, пещерната мечка и други знайни и незнайни зверове, в чието меню е включен homo sapiens. По незнаен начин програмата на курса обединява по уникален начин всички мои познати, а и доста непознати страхове. След кратката радост,  че сме оцелели

https://www.youtube.com/watch?v=guMT87ZPYAE

Привет на всички, попаднали тук! За да четете тези редове има два варианта – попаднали сте случайно или сте последвали линк, който давам когато ме мързи да обяснявам защо всъщност въпросът „Обработвана ли е тази снимка?” е напълно безсмилен, излишен и във висша степен досаден. Радетелите за чиста, натурална, необработвана фотография са обикновено хора религиозни, спазващи някакви догми, въведени неизвестно от кой, кога и

Беше петък. Поредния петък, събрал очакванията от цялата седмица, оцелял след метеопрогнозите и въпреки това -  сдържан откъм обещания. Предшествениците му рисуваха апокалитично-нежни картини всяка вечер, като не пестяха нито началните розови, нито крайните кървавочервени краски на есенното слънце. Петъка обаче беше прозаичен и уверяваше, че следващата вечер ще е по-скучна от неговата и въобще – „Къде ще ходиш утре? Нищо интересно

Нак-накрая дойде края.... Не окончателния, а на седмицата.  И понеже всеки край бележи начало на нещо - реших нещото да е разходка до Тевно. Прогнозата беше мрачна, без изгледи за нощно небе и звезди, но пък топлото време заплашваше да разтопи Самодивските езера и да пропусна тазгодишния приказен лазур. Тръгнах по обедно време, като се надявах да стигна привечер на Тевно, защото очаквах пропадането

Дойде време за Митровица. Бях слушал и чел ( "Повторени сънища", Николай Нинов) доста за Митровица, бях я гледал откъм Обидим, откъм дефилето и откъде ли още не и накрая реших, че е дошъл денят за там. Четири очи са повече от две и реших да намеря още някой, който да гледа с мен, да спори с мен и да помага с идеи, когато

От доста време ме човъркаше да ида до Кози камък, който често оприличават на древна обсерватория. Ходенето 13 км (в едната посока) от Ковачевица не ме надъхваше много и няколко пъти успешно отлагах тръгването натам. Но както са казали китайците - "Ако седиш дълго време на брега на реката ще видиш трупа на врага си да минава покрай теб..." (или нещо подобно), така

Съботния ден се очертаваше досаден... След добросъвестно изпълнение на домашните задължения и такива по транспорта, организационни затруднения и лееееко изчакване на съекипник, към 17:00 поемаме от Благоевград към х.Беговица. Пътя към щастието често е осеян с неприятности, което ни бива напомнено от суграшица и дъжд, тъмни и студени като сърцето на данъчен инспектор. След кратко съвещание бе взето единодушно решение, че тези несгоди