Относно цветовете в астрофотографията и лъжат ли астрофотографите…

[fusion_builder_container hundred_percent=“no“ equal_height_columns=“no“ menu_anchor=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“center center“ background_repeat=“no-repeat“ fade=“no“ background_parallax=“none“ enable_mobile=“no“ parallax_speed=“0.3″ video_mp4=““ video_webm=““ video_ogv=““ video_url=““ video_aspect_ratio=“16:9″ video_loop=“yes“ video_mute=“yes“ overlay_color=““ overlay_opacity=“0.5″ video_preview_image=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ margin_top=““ margin_bottom=““ padding_top=“20px“ padding_right=““ padding_bottom=“20px“ padding_left=““][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“1_1″ layout=“1_1″ spacing=““ center_content=“no“ hover_type=“none“ link=““ min_height=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“left top“ background_repeat=“no-repeat“ border_size=“0″ border_color=““ border_style=“solid“ border_position=“all“ padding=““ dimension_margin=““ animation_type=““ animation_direction=“left“ animation_speed=“0.3″ animation_offset=““ last=“no“][fusion_text]

Едва ли има астрофотограф, който да не е чувал въпроса – „Ама това реално ли е? Тези цветове така ли са си?”. А при въпроса „Това истинско ли е или е фотошоп” предполагам повечето снимащи събратя и сестри рязко вдигат кръвно налягане и осъзнават колко тънък е културния пласт, покриващ животното в нас. Време е да отговорим на тези страшно важни въпроси, да направим нещата малко по-ясни, при това – без да ползваме сложни технически термини, което би предизвикало още повече съмнения в скептично настроените съзерцатели.

Ще прескочим основната мащабна част, касаеща екваториални координати, типове монтировки, осеверяване, баланс, водене, резолюция, пиксели и т.н и ще се концентрираме само върху цветовете. За съжаление – няма как да навлезем в темата без да въведем някои скучни уточнения (почти цялата наука си е скучна за повечето хора).

Ще започнем от типовете обекти, които обикновено виждаме на изображения от дълбокия Космос (DSO, както небрежно се изразяват по-запознатите). Като цяло това са три основни типа – мъглявини, галактики и звездни купове. Всеки тип си има отделни подтипове, например мъглявините биват рефлекционни, емисионни, тъмни, планетарни и т.н., звездите купове могат да са отворени (разсеяни или дифузни), сферични и т.н. Разнообразието от галактики също е много голямо. Обикновено най-привличащи вниманието са емисионните мъглявини, поради тяхната динамика и по чисто естетически причини те са най-популярните изображения от дълбокия Космос, които може да срещнете. Точно за това ще се концентрираме върху тях, тяхното заснемане и техните цветове.

[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_2″ layout=“1_2″ spacing=““ center_content=“no“ hover_type=“none“ link=““ min_height=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“left top“ background_repeat=“no-repeat“ border_size=“0″ border_color=““ border_style=“solid“ border_position=“all“ padding=““ dimension_margin=““ animation_type=““ animation_direction=“left“ animation_speed=“0.3″ animation_offset=““ last=“no“][fusion_images picture_size=“auto“ hover_type=“none“ autoplay=“no“ columns=“5″ column_spacing=“13″ scroll_items=““ show_nav=“no“ mouse_scroll=“no“ border=“no“ lightbox=“no“ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““][fusion_image image=“http://www.kankubrat.com/wp-content/uploads/2025/02/vis_spectrum.jpg“ image_id=“3481″ link=““ linktarget=“_self“ alt=““ /][/fusion_images][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container][fusion_builder_container hundred_percent=“no“ equal_height_columns=“no“ menu_anchor=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“center center“ background_repeat=“no-repeat“ fade=“no“ background_parallax=“none“ enable_mobile=“no“ parallax_speed=“0.3″ video_mp4=““ video_webm=““ video_ogv=““ video_url=““ video_aspect_ratio=“16:9″ video_loop=“yes“ video_mute=“yes“ overlay_color=““ overlay_opacity=“0.5″ video_preview_image=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ margin_top=““ margin_bottom=““ padding_top=“20px“ padding_right=““ padding_bottom=“20px“ padding_left=““][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“1_1″ layout=“1_1″ spacing=““ center_content=“no“ hover_type=“none“ link=““ min_height=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“left top“ background_repeat=“no-repeat“ border_size=“0″ border_color=““ border_style=“solid“ border_position=“all“ padding=““ dimension_margin=““ animation_type=““ animation_direction=“left“ animation_speed=“0.3″ animation_offset=““ last=“no“][fusion_text]

Най-общо казано емисионната мъглявина е облак (или облаци) от йонизирани газове в космоса, който излъчва светлина с различни дължини на вълната. Това излъчване се дължи на колосалните енергии, която йонизират газа—обикновено от интензивното ултравиолетово и рентгеново лъчение на близки горещи звезди. Емисионните мъглявини могат да имат различни форми – от сферични до изцяло неправилни. Формите често се влияят от ударни вълни, звездни ветрове и магнитни полета. Мощното лъчение предизвиква йонизация на газовете, избивайки по един или повече електрона от външната обвивка на съответните атоми, впоследствие тези електрони рекомбинират обратно с атомите, а излишната енергия се освобождава под формата на светлина. Тази светлина се появява в специфични емисионни линии, като най-ярката обикновено е Hα (йонизиран водород) на 656.3 nm (червен цвят), OIII (йонизиран кислород) – зелено-синкав цвят и SII (йонизирана сяра) –тъмночервен цвят. Мъглявините естествено излъчват емисионни линии и на други йонизирани елементи, но само дължините на вълните на тези елементи са уловими от сензорите на астрокамерите и на фотоапаратите, които масово се използват за астрофотография. При положение, че масовите сензори са проектирани да правят нормални снимки е нормално чиповете им да са чувствителни само към видимия спектър, понеже и да виждат нещо друго – нашите очи няма как да го видят.

След като изяснихме малко от къде тръгваме – време е да продължим с разсъжденията и да видим докъде ще ни докара малко неочакваната им посока. Започваме с факта, че астрокамерите биват основно два типа – чернобели (монохромни) и цветни. Това е леко изненадващо, защото кой днес снима черно-бяло?
Ако вече сте решили, че астрофотографите са изостанали технически и още правят черно-бели снимки – ще сте се объркали кардинално. Повечето астрофотографи всъщност мечтаят за черно-бяла камера, а защо – ще обясним в следващите редове.

Човешкото око(в общия случай ) има рецептори за три цвята – син, зелен и червен, което означава, че за да можем да му представим някаква картина – ще са ни достатъчно само тези три цвята. И тук започва магията на цветовете, която ще се постараем да изясним. Както споменахме – астрофотографите предпочитат черно-белите камери, и сега ще ви изненадаме с още един факт – всички сензори, за фотоапарати, камери, телефони… – всичките са черно-бели! Странно, но факт. Сензорите се състоят от малки клетки, наречени пиксели, които улавят светлината и я преобразуват в електрически потенциал, който пък се чете от управлението на чипа, който пък генерира изображението на база на тези потенциали, но тези пиксели не различават цветове – само интензитет на светлината. Как тогава изображението става цветно? Ами много лесно – над всички пиксели на масовите сензори има нанесена трицветна маска, чрез която един пиксел вижда само светлината минала през червен филтър, друга – през зелен, другата през син. Тази маска се нарича Байерова матрица и е изобретена от Брюс Байер през 1976 г., като се е наложила като стандарт за повечето съвременни фотоапарати и камери, включително и в астрофотографията (при цветните камери). Разпределението е такова, че 50% от пискелите са покрити със зелен филтър, 25% – с червен и 25% със син, като това разпределение е продуктувано от факта, че човешкото око е най-чувствително към зеления цвят. Байеровата матрица е гениално и просто решение, което ни позволява да виждаме цветния свят през обектива на камерата, фотоапарата или телефона!

При черно-белите астрокамери няма такава матрица и сензора всичко, каквото попадне върху него, без да различава цвят, т.е. всички пиксели на сензора регистрират всичко, което попада върху тях. За да получим цветна картинка в този случай имаме няколко подхода. Първият подход е да откраднем идеята на Байер и да я опростим – слагаме червен филтър през целия сензор и правим снимка, после сменяме със зелен и пак снимаме, после със син – и отново снимаме. В астофотографията няма единични кадри и реално ние заснемаме примерно по 100 експозиции със съответните филтри, после стакваме събраните кадри (заедно с калибровъчните, но това е отделна тема) и посредством софтуер генерираме изображението използвайки получените данни съответно за червения, зеления и синия цвят. След това изображението може да бъде цветно калибрирано чрез софуер и цветовете да бъдат максимално близки до реалните. До тук стана ясно, че в някои случай цветовете могат да бъдат много близки до реалните и че без компютър няма как да минем.

След толкова разяснения вече можем да се върнем на емисионните мъглявини, където нещата са по-различни. За тяхното заснемане се използват т.н. теснолентови филтри – филтри, които пропускат само определена дължина на вълната, т.е. само определен „цвят”. В астрофотографията, както споменахме по-горе, се използват предимно филтри, които пропускат емисиите на водород, сяра и кислород. Тук вече изоставяме идеята на Байер и прилагаме друг подход – снимаме сериите със съответните филтри за емисиите и накрая разполагаме с набор от три различни кадъра, запечатали съответно водородните, кислородните и серните емисии на сниманата мъглявина. Има наложени практики обединяването на тези кадри да се извършва предимно по формулата SHO – т.е. сярата се слага в червения канал, водорода – в зеления и кислорода – в синия канал. Прилагат се разбира се и други комбинации, в зависимост от наситеността на отделните канали – HOO (само водород и кислород за бедни на сяра обекти), HSO, SOO, Foraxx. Всяка от тези комбинации води до визуално различно изображение на едни и същи изходни данни.

[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_3″ layout=“1_3″ spacing=““ center_content=“no“ hover_type=“none“ link=““ min_height=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“left top“ background_repeat=“no-repeat“ border_size=“0″ border_color=““ border_style=“solid“ border_position=“all“ padding=““ dimension_margin=““ animation_type=““ animation_direction=“left“ animation_speed=“0.3″ animation_offset=““ last=“no“][fusion_images picture_size=“auto“ hover_type=“none“ autoplay=“no“ columns=“5″ column_spacing=“13″ scroll_items=““ show_nav=“no“ mouse_scroll=“no“ border=“no“ lightbox=“no“ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““][fusion_image image=“http://www.kankubrat.com/wp-content/uploads/2025/02/Sii1.jpg“ image_id=“3497″ link=““ linktarget=“_self“ alt=““ /][/fusion_images][fusion_text]

Сяра (Sii)

[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_3″ layout=“1_3″ spacing=““ center_content=“no“ hover_type=“none“ link=““ min_height=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“left top“ background_repeat=“no-repeat“ border_size=“0″ border_color=““ border_style=“solid“ border_position=“all“ padding=““ dimension_margin=““ animation_type=““ animation_direction=“left“ animation_speed=“0.3″ animation_offset=““ last=“no“][fusion_images picture_size=“auto“ hover_type=“none“ autoplay=“no“ columns=“5″ column_spacing=“13″ scroll_items=““ show_nav=“no“ mouse_scroll=“no“ border=“no“ lightbox=“no“ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““][fusion_image image=“http://www.kankubrat.com/wp-content/uploads/2025/02/Ha1.jpg“ image_id=“3498″ link=““ linktarget=“_self“ alt=““ /][/fusion_images][fusion_text]

Водород (Ha)

[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_3″ layout=“1_3″ spacing=““ center_content=“no“ hover_type=“none“ link=““ min_height=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“left top“ background_repeat=“no-repeat“ border_size=“0″ border_color=““ border_style=“solid“ border_position=“all“ padding=““ dimension_margin=““ animation_type=““ animation_direction=“left“ animation_speed=“0.3″ animation_offset=““ last=“no“][fusion_images picture_size=“auto“ hover_type=“none“ autoplay=“no“ columns=“5″ column_spacing=“13″ scroll_items=““ show_nav=“no“ mouse_scroll=“no“ border=“no“ lightbox=“no“ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““][fusion_image image=“http://www.kankubrat.com/wp-content/uploads/2025/02/О1.jpg“ image_id=“3499″ link=““ linktarget=“_self“ alt=““ /][/fusion_images][fusion_text]

Кислород (Oiii)

Като финал можем да обобщим – цветовете в астрофотографията не са и няма как да са „реални”, поне не и в общия смисъл, който имат предвид повечето хора. Няма как с очите си да видите това нещо, освен ако вследствие на нов еволюционен скок очните ви рецептори не са започнали да работят с натрупване. Всяка от тези снимки, които виждате е плод на часове събиране на светлина, не на минути, а на много часове, и то натрупвана светлина с инструменти, които събират значително повече от нея, отколкото и най-съвършеното човешко око. От друга страна – всичко което виждате е реално, и е там, просто човешкото око не е чувствително към цветовете на слабата светлина от дълбокия космос. Цветовете в астрофотографията са представителни (false color), за да разкрият детайли, които иначе биха останали невидими. Това не ги прави по-малко истински; те визуализират невидимото по начин, който ни помага да разберем по-добре структурата и състава на космическите обекти, да изучаваме раждането и смъртта на звездите и процесите, движещи всичко около нас.

[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_1″ layout=“1_1″ spacing=““ center_content=“no“ hover_type=“none“ link=““ min_height=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“left top“ background_repeat=“no-repeat“ border_size=“0″ border_color=““ border_style=“solid“ border_position=“all“ padding=““ dimension_margin=““ animation_type=““ animation_direction=“left“ animation_speed=“0.3″ animation_offset=““ last=“no“][fusion_images picture_size=“auto“ hover_type=“none“ autoplay=“no“ columns=“5″ column_spacing=“13″ scroll_items=““ show_nav=“no“ mouse_scroll=“no“ border=“no“ lightbox=“no“ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““][fusion_image image=“http://www.kankubrat.com/wp-content/uploads/2025/02/Final_SHO_all_orton.png“ image_id=“3503″ link=““ linktarget=“_self“ alt=““ /][/fusion_images][fusion_text]

И в заключение – астрофотографите не са измамници, те не рисуват несъществуващи картинки, за да трупат лайкове в социалните мрежи. Зад всяка тяхна снимка стоят много нощи прекарани при телескопа и зад управляващия компютър, много знания, много умения и истинска любов към заобикалящата ни безкрайност. Те доближават Космоса до вас и не се опитват да ви измамят, просто ви подмамват да погледнете към необятното през техните очи. А там има какво да се види…

[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]

Leave a ReplyCancel Reply