Привет на всички, попаднали тук! За да четете тези редове има два варианта – попаднали сте случайно или сте последвали линк, който давам когато ме мързи да обяснявам защо всъщност въпросът „Обработвана ли е тази снимка?” е напълно безсмилен, излишен и във висша степен досаден.

Радетелите за чиста, натурална, необработвана фотография са обикновено хора религиозни, спазващи някакви догми, въведени неизвестно от кой, кога и с каква цел. Те имат храмове на всяко място, на което се публикуват снимки и има възможност за коментари. Искам да поднеса на олтара им чиста, необработвана снимка, но за съжаление няма как. В следващите редове ще се опитам да обясня бързо и разбираемо защо.

За изясняването на темата е нужно малко по-задълбочено да се обърнем към първо към аналоговата фотография, а после и към нейната по-млада  сестра – цифровата фотография и да разкрием някои неподозирани от почитателите на необработените снимки факти.

Факт 1 : Дори при лентовата фотография не можете да видите необработена снимка! За да видите изображението, запечатано на лентата след натискане на спусъка е необходима поредица от процеси, изискващи специфични познания, препарати, техника и умения. При различни варианти на процеса е напълно нормално крайния резултат да е различен, прилагат се различни тонирания, ръчни корекции с анилинови бои, локални корекции и още доста операции, които са истинско изкуство. Не случайно иконките в съвременните програми за фотообработка са с изображения на съответните инструменти от аналоговата епоха. Тази магия може да бъде извършена от вас или просто да дадете филма в студио, където специална машина, наречена филм-процесор да извърши операциите автоматизирано. Не искам да задълбавам, че преди това е било необходимо да изберете подходящ за целта филм, с подходяща чувствителност, че след проявяването трябва да подберете и съответстваща фотохартия, че хубавите снимки искат часове в тъмната стаичка и аптекарска прецизност…. Интересно ми е, този процес как би могъл да бъде наречен и дали думата „обработка” в случая не е подходяща?!

Факт 2: При цифровата фотография… положението е същото! Натискането на копчето, в зависимост от настройките (ваше дело или ако сте радетели на необработените снимки – дело на автоматичния режим на апарата) проектира светлина върху матрицата на апарата. Фотоните предизвикват промяна на потенциали, протичат едни физични процеси (не са тема на тази статия) в резултат на което в паметта на апарата се записва масив от стойности на потенциали, който може да бъде използван по различен начин. От тук започва процес, подобен на проявяването в аналоговата фотография.  Тези стойности трябва да бъдат превърнати информация, която да може да бъде показана, т.е. трябва бъде форматирана по подходящ начин. Пътят към готовата снимка леко се разклонява и взема две направления.

Първият вариант е вие да се доверите напълно на апаратът (аналогично на филм-процесорът от филмовата епоха) – той да направи всички необходими промени, да определи баланса на бялото, да коригира цветовете според зададения профил, да избере степен на изостряне, да изравни доколкото е възможно експозицията на отделните участъци в снимката, да увеличи сатурацията, да извади детайл от сенките, да намали прегорелите светли области и т.н. (избирането на различни режими на снимане е точно това) и накрая да компресира данните в jpeg файл, който гордо да качите на страницата си и да развеете флага „Необработвана!”. Ще сте прави в гордостта си – не сте обработвали, апаратът е свършил всичко.

Вторият вариант е да вземете записаната информация в суров вид (RAW файл) и всички гореописани операции да извършите самостоятелно, проявявайки вашия творчески подход, знания, умения и най-вече – изразявайки вашето виждане за тази фотография.  След тази обработка логичен ход е да нанесете корекциите, които ви диктува вашето творческо „аз”, да направите няколко файла, с настройки подходящи за съответните медии (web, print и т.н. ), за да може произведението ви да изглежда добре. Този процес, за да бъде пълноценен и ползвотворен, изисква много специфични знания и умения, много опит и е напълно аналогичен на ръчната обработка на филми. Познаването на цветовете, на различните техники на обработка, на различните методи на достигане на крайния резултат и целия този труд (понякога часове за една снимка) може да ви удовлетвори, може да докара тихия покой и радост от добре свършената работа, но не се отпускайте! Рано или късно ще ви питат – „Обработвана ли е?”.

Признайте си!